За книгата: 2023 / Джъстин Уиър разглежда сложната връзка между авторската саморефлексия и литературната традиция в три от най-известните руски романи от първата половина на ХХ век: „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, „Доктор Живаго” на Борис Пастернак и „Дарът” на Владимир Набоков. Оригиналният прочит на тези романи разкрива значителна промяна, настъпила в руската традиция на психологическата проза през 20 век. Според Вере и тримата романисти отговарят по свой собствен начин на двойните кризи, характеризиращи тяхното време: общата модернистка дестабилизация на идентичността и отчуждението от литературната традиция, настъпило след Революцията от 1917 г..